Skip navigation.
Home

CV-то на доброволеца тежи повече

Да си доброволец не е демоде. Много от хората, които пораснаха преди падането на Берлинската стена, трудно разбират това. А често дори не искат да разберат защо един млад човек иска да бъде доброволец. За съвременните млади хора доброволчеството е възможност – да се срещнат с връстници, да пътуват, да овладяват нови умения, да се чувстват полезни.

"Дадох си сметка, че поколенията са се сменили, - казва Людмила Атанасова от фондация "Помощ за благотворителността в България", - когато по време на едно обучение член на скаутска организация каза нейния девиз: "Бъди подготвен". И никой не се изсмя. За днешните ученици и студенти аналогията с пионерския поздрав "Бъди готов! – Винаги готов!" не съществува. Те не са обременени, техният свят е друг."

Каквито и разлики да имат обществата в различните държави, общото е отличимо - навсякъде младежите искат да помагат, да се чувстват част от общност и едновременно с това - усилията им да бъдат признати и оценени.

За прагматичната страна на доброволчеството младите говорят откровено и без неудобство. Все повече от тях искат да помагат в други държави – заради купона, заради ученето на език, за да се пробват как е. Възможност за това дава в най-голяма степен Европейската доброволческа служба – EVS. И все пак повечето български младежи са доброволци в родните си градове. Привличат ги екологични и образователни проекти и кампании.

Оказва се, че от младежкото доброволчество има една неочаквана полза - за бизнеса е по-добре да наема хора с доброволчески опит.

В България младежката безработица е 25%. Потокът от млади и образовани хора, напускащи България, ни плаши – около 9 хил. души годишно. От друга страна, работодателите често искат да наемат хем млади хора, хем образовани, хем с няколко години опит. Високотехнологичните компании, зелените индустрии, социалните професии имат остър глад за хора с нови умения и с различен поглед.

Образователните институции по правило са консервативни и трудно се променят. И затова, с някои малки изключения, те не "произвеждат" качествата и уменията, които пазарът търси. Качествата, които днешният млад човек е добре да притежава, за да успее в нашата страна или зад граница.

Доброволната работа към нестопанска организация запълва тази ниша. То е златна възможност за един ученик или студент да се научи да общува, да се свързва с други хора, да решава конфликти, да работи в екип, да подготвя кореспонденция, да управлява хора, да разработва и изпълнява проекти, да си изгради трудови навици и да стане отговорен. В зависимост от профила на организацията доброволците усвояват и съвсем практически професионални умения – на еколози, социални работници, културни мениджъри, преводачи. Така младите хора добиват опита, който работодателите търсят.

Малко млади хора обаче вписват доброволческия си опит в своите биографии. Такива са впечатленията на специалистите "Човешки ресурси" в големи компании на българския пазар. "От биографиите, които сме получавали, в не повече от 1.5% се споменава за доброволчество, въпреки че съветваме кандидатите да го вписват, – споделя Владислава Раднева, мениджър "Човешки ресурси" в "Дънди прешъс метълс". - Жалко, защото за нас това би имало значение."

Младите хора често пропускат факта, че са работоли като доброволци, защото никой не им е подсказал, че това може да даде тежест на CV-то им. Или пък защото са имали лошия опит да срещнат подигравки от потенциален работодател. Не навсякъде е така обаче - има компании, управлявани от модерно мислещи хора. "Компаниите, които развиха социално отговорна политика, ценят доброволчеството, - казва Ирена Райчева-Удрева от "Мобилтел" АД. - Ние насърчаваме нашите служители да участват в благотворителни инициативи и самите те да бъдат доброволци."

Специалистите по персонала подсещат, че в европейските модели на CV има обособена част за доброволческия опит. Западните университети също го оценяват при приема на нови студенти.

За да стане графата "Доброволчески опит" в CV-то по-популярна, е необходимо и неправителствените организациите да стават по-професионални. Доверието на обществото и най-вече на работодателите към тях трябва да расте.

Разбира се, за тежестта на биографията има значение колко дълго един млад човек е бил доброволец, какво точно е правил и за коя организация е работил. Неправителствените организациите в България имат различен авторитет, който в известна степен зависи и от средата, която ги оценява.

За публично известните организации като Червения кръст, Каритас, Организация на българските скаути, ИМКА (българското YMCA), Българско дружество за защита на птиците и други е относително по-лесно да получат общественото доверие и да осигурят "конвертируем" опит за биографиите на своите доброволците и в нашата страна, и в чужбина. Не бива обаче да бъдат подценявани качествата на младите хора, работили безвъзмездно за читалища, дневни центрове за деца, малки местни организации. А и не бива да забравяме, че от доброволеца става добър работник, не само заради неговите умения и опит, а и заради човешките му качества.