"Младият рак" приказка от Джани Родари

Един млад рак си помислил: „Защо всички от моя род вървят заднешком? Искам да се науча да крача напред като жабите и да ми падне опашката ако не успея”. Започнал тайно да се упражнява между камъните на родния поток. Първите дни това начинание му струвало големи усилия. Непрекъснато се блъскал, охлузвал бронята си и сам си настъпвал някое краче. Но малко по малко нещата потръгнали, защото има ли желание – човек може всичко да научи. Когато вече бил напълно сигурен в себе си, той се представил на близките си. Казал им: - Гледайте сега. И устремено за тичал напред.

- Сине мой – избухнала в плач майка му, - да не си си изгубил ума? Опомни се, крачи, както са те учили баща ти и майка ти, ходи като твоите братчета, които толкова те обичат. Братята му обаче само се кискали. Баща му го гледал, гледал строго и отсякъл: - достатъчно. Ако искаш да останеш като нас ходи като другите раци.Ако искаш да постъпваш на своя глава потокът е голям: тръгвай и не се връщай.

Храброто раче обичало близките си, но прекалено вярвало, че е на прав път, за да се двоуми. Прегърнало майка си, простило се с баща си със своита братя и тръгнало по света.

Минаването му изненадало няколко жаби. Старите клюкарки се били събрали около едно лилиево листо да си побъбрят.
- Светът е тръгнал назад – казала една от тях – погледнете този рак и кажете – права ли съм?
- Няма вече благопристойност – отсякла друга жаба.
- Уви, уви – завайкала се трета.
Но рачето продължило право напред – сега е времето да го кажем – по своя път. Ето че чуло да го вика един стар и тъжен рак.
- Добър ден - поздравил младият рак. Стария го наблюдавал продължително:
- Какво си въобразяваш, че правиш? И аз, когато бях млад, вярвах, че мога да науча раците да вървят напред. И ето какво спечелих живея сам и другите предпочитат да си отрежат езика вместо да ми проговорят. Послушай ме докато още не е късно: примири се и прави каквото правят другите. Един ден ще ми благодариш за съвета. Младият рак не знаел какво да отговори и си замълчал. Но си рекъл: „АЗ ИМАМ ПРАВО”. И като се сбогувал учтиво със стареца, продължил смело по пътя си. Далече ли ще отиде? Ще оправи ли всички криви неща на този свят? Ние не знаем това, защото той още крачи, смел и решителен както в първия ден. Можем само да му пожелаем от все сърце:

НА ДОБЪР ПЪТ !!!